RIP

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

RIP (Routing Information Protocol) е дистанционен векторен маршрутизиращ протокол. Подходящ e за малки вътрешни мрежи. Използва бродкастни съобщения. Представлява IGP протокол.

Протоколът има няколко предимства и лесно се имплементира и управлява. Създава малко допълнителен служебен трафик м/у маршрутизаторите. Не е много стабилен при по-големи и при нарастване на мрежата.

RIP може да се използва на крайни хостове или шлюзове. Работи в/у UDP и IP, използвайки UDP порт 520, той функционира като протокол от мрежовия слой. RIP използва разстоянието като основната характеристика за определяне на най-добър маршрут – колкото по-късо е разстоянието, толкова по-добър е маршрутът. Когато до местоназначението има множество маршрутизатори, маршрутизаторът, изпълняващ RIP, избира маршрута, който има най-късо разстояние за най-добър маршрут и го инсталира в маршрутизиращата таблица, след това използва тази информация за препращане на дейтаграмите.

Независимо от това, че е един от най-популярните протоколи, използвани днес, RIP има следните недостатъци:

• Използва броадкастни съобщения.
• Изпраща цялата маршрутизиращата таблица, дори когато не настъпват промени
• Бавна конвергенция (уеднаквяване), дължаща се на периодичните таймери
• Има ограничение на максималното разстояние до 15 скока
• Предразположен е към зацикляне на маршрути.
• Той е класов маршрутизиращ протокол и следователно не поддържа VLSM маски

Съществуват две версии на RIP: RIPv1 и RIPv2.

Предназначен да се справи с някои от ограниченията на RIPv1, RIPv2 включва някои разширени възможности като поддръжка на автентификация и способност за разделяне на подмрежи. Някои организации преминаха на RIPv2 при използването на защитни стени. Но те използват RIPv2 защото им е необходима поддръжката на VLSM маски. Други маршрутизиращи протоколи, каквито са маршрутизиращите протоколи, отчитащи състоянието на връзките, са разработени, за да премахнат ограниченията на RIPv1 и предлагат много по-добри критерии за избор на маршрут, намалена консумация на пропускателна способност и по-бърза конвергенция от тези на RIPv2.

Въведено е поле Етикет на маршрут, което съдържа информация дали дадените маршрути са генерирани от протокол RIP или от някой друг маршрутизиращ протокол.

Въведено е поле за маска на подмрежа, отнасяща се за IP адреса от предишното поле.

Въведено е поле Следващ скок. То съдържа IP адреса на маршрутизатора, директно свързан към подмрежата за която е пакета. Това е полезно, когато този маршрутизатор не използва протокол RIP.