RTP (на английски: Real-time Transport Protocol – Протокол за транспорт в реално време) е мрежов протокол, който определя стандартен формат на пакета за доставяне на аудио и видео данни по Интернет. Не е определен стандартен TCP или UDP порт за комуникация на протокола. Въпреки че не са изрично посочени портовете за употреба, протоколът бива конфигуриран на портове 16384 – 32767. Това предполага трудности при преминаването на защитни стени.
Според RFC 1889[1], протоколът предлага следните услуги:
Протоколите, сами по себе си не предоставят нито механизми за своевременно доставяне, нито гарантират Quality of Service (QoS). Тези услуги трябва да бъдат предоставени посредством други механизми.
Все пак е възможно транспортирането на данни с предимство, но управление на задръстванията(congestion control) и на скоростта (flow) не се поддържат директно. Протоколите доставят данните, които са необходими на приложението за да подреди получените пакети в правилния ред. RTP е публикуван от ITU-T също като H.225.0, но по-късно премахнат, след като IETF публикуват стабилен, отговарящ на стандартите RFC. Той съществува като Internet Standard (STD 64) дефиниран в RFC 3550 (който заменя RFC 1889). RFC 3551 (STD 65) (който заменя RFC 1890) дефинира специфичен профил за аудио и видео конференции с минимално управление. RFC 3711 дефинира Secure Real-time Transport Protocol (SRTP) профил (едно разширение на RTP профила за аудио и видео конференции) което може да бъде използвано (опционално) за да се осигури конфиеденциалност, автентификация на съобщенията и защита от атака посредством отговор (replay) за доставяните аудио и видео потоци.