Wi-Fi

Wi-Fi, също така изписвано като Wifi или WiFi (транскрипция: уайфай) е популярна технология, която позволява електронни устройства да обменят данни или да се свързват с Интернет безжично, използвайки радиовълни. Това е технология на безжичната мрежа (WLAN) базирана на спецификациите от серията IEEE 802.11. Първоначално тя е лицензирана от Wi-Fi Alliance. Била е разработена, за да бъде използвана от преносимите изчислителни устройства, като преносими компютри, в локални мрежи (LAN), но сега все повече се използва и за други услуги, включително Internet и VoIP, игри, базово свързване на потребителска електроника, като телевизори и DVD устройства или цифрови камери. Разработват се много нови стандарти, които ще позволят Wi-Fi да се използва в колите по магистралите, при поддръжката на ITS за повишаване на сигурността и при мобилната търговия (виж IEEE 802.11p). Wi-Fi и Wi-Fi CERTIFIED логата са регистрирани търговски марки на Wi-Fi Alliance – търговската организация, която тества и сертифицира оборудването съгласно стандартите от серията 802.11.

Стандартните Wi-Fi мрежи обикновено се основават на наличието на контролерни устройства, известни като точки за безжичен достъп. Тези устройства обикновено съчетават три основни вида функции:

-Физическа поддръжка за безжични и кабелни мрежи

-Свързване и маршрутизиране между устройства в мрежата

-Предоставяне на услуги за добавяне и премахване на устройства от мрежата

Типичната Wi-Fi домашна мрежа включва лаптопи, таблети и телефони, устройства като съвременни принтери, музикални устройства и телевизори. Повечето Wi-Fi мрежи са настроени в инфраструктурен режим, където точката за достъп действа като централен хъб, към който са свързани устройства с възможност за Wi-Fi. Цялата комуникация между устройствата преминава през точката за достъп.

За разлика от тях, Wi-Fi Direct устройствата могат да комуникират помежду си, без да изискват специална безжична точка за достъп. Устройствата Wi-Fi Direct се договарят, когато се свързват за първи път, за да определят кое устройство да действа като точка за достъп

Автоматична настройка

С увеличаването на броя и вида на устройствата, свързани към Wi-Fi системите, основният модел на обикновен рутер със смарт компютри става все по-натоварен. В същото време нарастващата сложност на горещите точки създаде появата на проблеми с настройката за потребителите. За справяне с тези проблеми са правени множество опити за опростяване на някои аспекти на задачата за настройка

Често срещан пример е системата за Wi-Fi Protected Setup, включена в повечето точки за достъп, изградени от 2007 г. , когато стандартът беше въведен. Wi-Fi Protected Setup позволява точките за достъп да бъдат настроени просто чрез въвеждане на ПИН или друга идентификация в екран за връзка или в някои случаи просто чрез натискане на бутон. Системата за защитена настройка използва тази информация за изпращане на данни до компютър, като му предава информацията, която му е необходима за завършване на настройката на мрежата и свързване с интернет. От гледна точка на потребителя, едно щракване замества многоетапното, изпълнено с жаргон опит за настройка, което преди се изискваше.

Докато моделът за защитена настройка работи по предназначение, той е предназначен само да опрости връзката между точката за достъп и устройствата, които биха използвали услугите ѝ, предимно достъп до Интернет. Той предоставя малка помощ в рамките на мрежа – намиране и настройка на достъп до принтер от компютър например. За да се справят с тези роли, са разработени редица различни протоколи, включително Universal Plug and Play (UPnP), Devices Profile for Web Services (DPWS) и мрежа с нулева конфигурация – zero-configuration networking (ZeroConf). Тези протоколи позволяват на устройствата да търсят други устройства в мрежата, да правят запитвания за техните възможности и да предоставят някакво ниво на автоматична настройка.

Wi-Fi Direct

Wi-Fi Direct се превърна в стандартна функция в смартфоните и преносимите медийни плейъри, както и в телефоните с функции. Процесът на добавяне на Wi-Fi към по-малки устройства се ускори и вече е възможно да намерите принтери, камери, скенери и много други често срещани устройства с Wi-Fi в допълнение към други връзки, като USB.

Широкото разпространение на Wi-Fi в новите класове по-малки устройства направи необходимостта от ad hoc мрежа много по-важна. Дори без централен Wi-Fi хъб или рутер, би било полезно лаптоп компютър да може да се свърже безжично с локален принтер. Въпреки че режимът ad hoc е създаден, за да отговори на този вид нужда, липсата на допълнителна информация за откриване го прави труден за използване на практика.

Въпреки че системи като UPnP и Bonjour предоставят много от необходимите възможности и са

включени в някои устройства, липсваше един-единствен широко поддържан стандарт, а поддръжката в рамките на съществуващите устройства далеч не беше универсална. Гост, използващ своя смарт телефон, вероятно ще може да намери гореща точка и да се свърже с интернет с лекота, може би използвайки защитена настройка за това. Но същото устройство ще установи, че поточно предаване на музика към компютър или отпечатване на файл може да е трудно или просто да не се поддържа между различните марки хардуер.

Wi-Fi Direct може да осигури безжична връзка с периферни устройства. Безжичните мишки, клавиатури, дистанционни управления, слушалки, високоговорители, дисплеи и много други функции могат да бъдат реализирани с Wi-Fi Direct. Това започна с продукти за мишка Wi-Fi и дистанционни управления Wi-Fi Direct, които се доставяха около ноември 2012 г.

Приложенията за споделяне на файлове като SHAREit на устройства с Android и BlackBerry 10 могат да използват Wi-Fi Direct, като повечето Android версия 4.1 (Jellybean), въведена през юли 2012 г., и поддържана BlackBerry 10.2. Версия на Android 4.2 (Jellybean) включва допълнителни усъвършенствания на Wi-Fi Direct, включително постоянни разрешения, позволяващи двупосочен трансфер на данни между множество устройства.

Стандартът Miracast за безжична връзка на устройства с дисплеи е базирана на Wi-Fi Direct.